Невестинският район е богат на културноисторическо наследство с паметници от най-дълбока древност. В покрайнините на с.Невестино, в м.”Мощени” при археологически проучвания е откритонеолитно селище, разположено върху речна тераса на левия бряг на р.Струма. В района на с. Ваксево е регистрирано и проучено друго праисторическо селище в м.”Студена вода”, на левия бряг на р.Елешница. То е единственото, за сега известно, на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически епохи – неолит, енеолит и ранна бронзова епоха, което го прави основен културно-хронологически обект в басейна на Струма. Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, крепости и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и др.


 

Средновековието е илюстрирано с крепост в м.Скалето и църквите „Св. Иван” и „Св. Богородица” в с.Пастух, гробищна църква край с.Мърводол, църква в местността „Селище” на с.Ваксево, църква „Св. Троица” в с.Раково.

 

Върху основите на средновековна църква в землището на с.Смоличано е изграден манастира „Св. Ана/Яна/”, разположен над скална ниша с водопад и аязмо/светена вода/ - превърнал се в едно изключително атрактивно място за отдих.

 

Най-стойностният архитектурен паметник на културата на територията на общината, е съграденият през 1470г.”Кадин мост” при с.Невестино над р.Струма. Името му е забулено от красиви легенди и предания. Архитектурата на моста е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми, пресъздадени на местна почва. Мостът е изграден с пет свода, дълъг 100м., издигнат в средната си част и заслан с големи гранитни плочи, оформени от страни с бордюри.

От южната страна на източния парапет е вградена гранитна плоча с турски надпис, с информация за годината на изграждане. В непосредствена близост до моста, в ниската част до самия разлив на реката е реставрираният Четирски хан, където гостите на селото могат да опитат ястия приготвени по местни рецепти. На втория етаж се помещава  библиотека.

 

Лиляч – село в Невестинска община в Кюстендилската котловина, източно от Кюстендил, в южното подножие на Конявската планина.В регистри се споменава от 1576 г. 

 

 Лилячка река е приток на р. Струма. Води началото си от връх Виден / 1487г.в Конявската планина. Влива се в р. Струма при с. Невестино. Има построен микроязовир с дължина 14 м. наклон – 70%, има малък отток. Отстои на около 500м. от края на селото. Пътят за църквата минава по язовирната стена. На още 500-800 м. в боровата гора е църквата „Св. Георги Победоносец“, а непосредствено до нея са скалните образувания и „провиралката“.

В землището на с. Лиляч има интересни скални образувания, намират се при църквата „Св. Георги Победоносец“.Легендите изобилстват за строежа на църквата ,за „провиралката“ и чудесата, дошли през годините при нас. Разказват, че когато селяните преди 130 години решили да изградят солидна сграда на църквата, пратили пратеници в София в синода да решат спора къде да се построи новата църква. Спорили махалите къде да бъде. Отговорът бил ясен и бърз. Църквата да бъде на мястото на старата дървена църква там при скалите. Предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище и се усеща някаква енергийна мощ.И до днес, през годините, макар и позабравено, мястото е свято по своему. Някаква своеобразна сила, която кара човека да почувства успокоение и синхрон с природата и вътрешния си мир.

Преданието за провиралката е простичко. Жените, които отиват там, трябва да вярват- така казва дядо Данчо от Лиляч. В ранни зори от 05. 05. до 10. 05. се отива при скалите. Трябва да бъде намерено момче неженено и да бъде избрано за побратим. Майката на младата жена трябва да приготви дар за побратим – нещо бяло.Да омеси питка за здраве. Когато вече са при скалите, първи минава побратима и след това младата жена. Побратима се дарява с дар и се захранват всички с питката за здраве. Палят се свещи в църквата. Ритуалът може да бъде правен и за здраве срещу всички големи християнски празници и чудото се случвало.

Не пречи да вярваме и да се молим, когато става дума за най ценното нещо в света – децата. Те самите са цяло чудо. Идват на този свят като бял лист хартия и ни учат на вяра, добро и обич. Те, малките човечета, за който сме готови и в огъня да идем, за да им дадем живот. Преданието гласи, че великият Римски пълководец Юстиниан е довеждал жена си в село Лиляч и е имал наследник. Мястото е заобиколено от борова гора. Намира се на една голяма ливада. Красиво е през цялата година, но пролетта е изумително. Зеленина, небе и един огромен безкрай. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая.Но отивайки с вяра в бога и доброто, може да очаква само добро. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя. Можеш да довериш болките и тревогите си на това свято място и да си тръгнеш с лекота. На празника на 05 май (винаги на 05 май),когато се хванем за ръка на хорото – там е силата ни. Един до друг, ръка за ръка, с вяра в доброто. Дядо Данчо си спомня за каруците и двуколките през годините, които са идвали като на празник в село Лиляч. Хорската памет е жива и да отидем при изворите на доброто никога не е късно.

Вярвайте!

Поискайте и ще Ви бъди дадено!

Профил на купувача

Go to top